Матю Райли Летящ старт

— Не ми харесва тонът ти. Намекваш ли нещо?

— Например какво?

— Нима искаш да кажеш, че нарочно позволявам на определени състезатели да се раздават изтощени магнитни дискове?

— Нека кажем, че ми писна да съм «кутсузлия». Просто искам да се уверя, че утре няма отново да изпитам липса на късмет.

Смайт отговори хладно:

— Аз съм просто подчинен на началника на Училищния отдел за части и оборудване Ралф А. Абът. Той пък е подчинен на Жан-Пиер Леклерк. Какво ще кажеш за следното: донеси ми бележка от него или от моя пряк началник и ще позволя на твоя старши механик да присъства на замерването. Докато не видя тази бележка, защо просто не се разкарате? — Замръзналото му лице се изкриви в коварна змийска усмивка: — Хайде чупката, че си имам работа.

Излязоха от отдела за части и Бъг отново прошепна нещо на Джейсън.

— Да, видях я — отвърна той.

— Какво си видял? — полюбопитства Сали. — Какво си шепнете?

— Бъг видя нещо в джоба на Смайт — обясни Джейсън. — Когато влязохме, Смайт пъхна парцала в джоба си. Но не го напъха достатъчно навътре и Бъг видя отдолу пачка стодоларови банкноти. Не мога да си представя, че омазан в масло склададжия като Върни Смайт ходи на работа с толкова пари в джоба.

— Което означава, че…? — попита Сали.

— Означава, че ги е получил преди малко. Кой беше в отдела преди нас?

— Оливър Кох… — отговори Сали.

— Точно така. Старшият механик на Зейвиър Зонора.

Бъг пак прошепна нещо.

— Не. — Джейсън поклати глава. — Не мисля, че можем да ги пипнем. Още не. Това, че сме видели пари в джоба му, не е доказателство. Обаче смятам, че трябва да държим под око Смайт и отбора на принц Зейвиър.

На следващия ден Джейсън летеше с «Аргонавт» в северна посока по протежение на тасманийското крайбрежие през леещия се дъжд.

Наклон, завой, газ и отново напред.

Наклони се наляво и влезе в бърз завой, който го изведе през средната част на Тасмания, и пое на юг към залива.

Имаше добра и лоша новина.

Добрата новина беше, че в това състезание беше на трето място след Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън.

Лошата новина: в състезанието бяха останали само три коли.

Това беше състезание-практика между тримата ученици на Скот Сиракюз: Джейсън, Уонг и Уошингтън.

Беше в деня преди Състезание 16 и докато повечето от останалите учители бяха дали на учениците си свободен ден за почивка и подготовка преди него, Сиракюз беше уредил за своите ученици да проведат частно състезание на Трасе 9 — писта, която обикаляше долната половина на Тасмания.

Въпреки ужасното време «Аргонавт» летеше без затруднения.

Изфуча над язовира «Серпентайн» и зави на юг към залива Рек.

Единственият проблем беше, че се намираше на четвърт обиколка зад останалите състезатели — поради неочаквана повреда в Тарантула още при първия питстоп.

Загубата беше четвърт обиколка.

А състезанието беше само от 10 обиколки.

Тъй като пистата беше по-дълга и открита, се смяташе, че на всеки четири обиколки ще се налага питстоп. Или не.

И така в края на Обиколка 8 Джейсън трябваше да реши.

Да влезе ли в пита, или не?

Да не се отбива в боксовете, докато другите две коли са вътре, щеше да му помогне да навакса и дори да ги изпревари. Смел ход, какъвто Уонг и Уошингтън сигурно не биха очаквали.

Също така не беше съвсем нов: някои от най-изненадващите победи на догонващи в професионалния шампионат бяха на пилоти, които дръзко бяха пропускали последния си питстоп.

Обаче другата страна на медала беше по-слаби магнитни двигатели. Дали Джейсън щеше да успее да завърши двете последни обиколки с непрекъснато изтощаващите се магнитни дискове? Ако караше перфектно — наистина перфектно — може би щеше да успее.

— Да го направим! — каза той на Бъг, когато зави в правата преди финала и видя, че Уонг и Уошингтън влязоха в питлейна.

Даде газ — и прелетя покрай отклонението за питлейна.

Уонг и Уошингтън рязко извиха глави, когато чуха рева на отминаващия по финалната права «Аргонавт».

Джейсън натискаше здраво газта.

Трябваше да направи две обиколки и всяка секунда, която успееше да измъкне, докато другите двама бяха в питстоповете си, беше резерва.

Нагоре по крайбрежието, след това завой на запад, през средата на острова.

Другите двама завършиха престоя си в боксовете, върнаха се на пистата и се спуснаха да го преследват.

Джейсън продължаваше да пришпорва «Аргонавт».

Другите две коли започнаха да наваксват изоставането си. Обаче това трасе не беше толкова тясно и съответно не бе толкова немилостиво към магнитните дискове. Уонг и Уошингтън не наваксваха чак толкова бързо.

Бъг му съобщи, че магнитните дискове са паднали до 15%.

— Ще успеем — отговори Джейсън.

«Аргонавт» стигна до западното крайбрежие и се стрелна по протежение на бреговата ивица. Профуча покрай западния връх на острова, зави на север и Джейсън отново видя пред себе си финалната права.

Руум! «Аргонавт» прелетя над старт/финала.

— Още една обиколка — заяви Джейсън.

— Давай, Джейсън — каза Сали Макдъф в слушалките му.

Колите на Уонг и Уошингтън също профучаха над старт/финала: преследваха Джейсън като гладни акули.

Изоставаха с десет секунди, но наваксваха бързо.

Наляво и през средата на острова.

Девет секунди.

«Аргонавт» започваше бързо да губи сцепление.

Бъг докладва, че магнитните дискове работят с 10% енергиен запас.

— Джейсън, пази си магнитите, използвай повече дюзите — посъветва го Сали по радиото.

— Добре сме — успокои я Джейсън. — Трябва да издържим още само половин обиколка.

Над язовирната стена. Носът сочеше право в дъжда.

8%

Той взе левия завой, за да излезе на южното крайбрежие, много по-предпазливо, което му струваше още време.

4%

Уонг и Уошингтън вече бяха почти по петите му.

2%

Последната права беше дълга и «помитаща» — покрай южните крайбрежни скали на Тасмания — и не беше твърде жестока към магнитните дискове. Джейсън успя да се задържи начело.

Тогава пое по последния ляв завой и…

… скоростта му падна.

0,4%… 0,2%… 0,0%

— Не! — изкрещя отчаяно Джейсън.

Бутна джойстика напред, но не се случи нищо.

Уонг и Уошингтън профучаха покрай «Аргонавт», влязоха във финалната права, продължиха да се отдалечават с бързината на ракети и се превърнаха в точици.

Уонг щеше да пресече финала пръв, изпреварвайки съотборника си с 0,3 сек.

Джейсън удари волана с юмрук.

— По дяволите!

Включи енергийния резерв за извънредни случаи и подкара бавно «Аргонавт» по финалната права. Стигна до бялата линия под леещия се като из ведро дъжд.

Когато се върна в бокса, завари отбора на Уонг да танцува победоносно. От екипа на Уошингтън също бяха доволни, че са завършили добре.

Скот Сиракюз също беше там и когато го видя, само поклати глава.

— Господин Чейсър, господин Чейсър, смел ход. Но също така и глупав. При повече от две хиляди състезания, проведени в това училище, само десет са спечелени от пилоти, които са пропуснали последния си питстоп. Така процентът на успех може да се сметне като 0,005%. Може и да ти се струва много смело, когато виждаш по телевизията Алесандро Ромба да го прави, но погледнато статистически, да пропуснеш последното спиране е глупава тактика. Моля, докато съм ти наставник, не го прави отново, защото някой ще вземе да си помисли, че окуражавам подобни глупости.

— Господин Уонг, добро каране. Изключителна работа на твоя старши механик. Господин Уошингтън, завоите ти имат нужда от изглаждане, но като цяло добра работа. А ти, господин Чейсър, имаш да работиш още много. Трябва да залягаш на техниката си и карай своя старши механик внимателно да проверява питмашината преди всяко състезание. — Сиракюз се обърна да си върви. — Момчета и момичета, това е всичко за днес. Ще се видим утре на Състезание 16. Както обикновено трябва да сте на питлейна два часа преди старта. Лека нощ.

И си тръгна.

Следващите няколко състезания минаха без големи произшествия — нямаше повредени части или изтощени магнитни дискове.

Само истинска надпревара.

«Аргонавт» показа няколко обещаващи финала. Първо едно трето, после пето място, което го изкачи на петнайсето място в общото класиране.

Ериъл Пайпър предизвика малка сензация, когато открадна победата от Барнаби Бейкър на последния завой в Състезание 18. Обаче след това отново я притиснаха технически проблеми и през следващите състезания два пъти не завърши и се смъкна на 14 място.

На Ериъл не ѝ пукаше — победата ѝ в Състезание 18 ѝ осигуряваше старта в многоочаквания Спонсорски турнир.

Джейсън обаче все още нямаше победа.

В Състезание 22 едва не спечели — това беше надпревара на вратички около изкопите на стария миньорски град Куинстаун, но се класира втори след Зейвиър Зонора. В този ден отново необичайно за сезона се лееше дъжд — толкова силен, че няколко от арките на вратичките рухнаха заради свличания на почвата и състезанието едва не беше отменено.

По време на самото състезание Бъг надмина себе си, като измисли много умен състезателен план — никой от другите навигатори и дори този на Зонора не се беше сетил за този маршрут.

Джейсън изпълни плана добре, но принц Зейвиър беше невероятен пилот — а в дъжда направо страхотен — и макар планът на неговия навигатор да беше по-обикновен, не беше по-малко резултатен със Зейвиър зад волана. Черния принц успя да спечели състезанието само с една точка преднина.

Джейсън сам се наруга. Състезателният им план беше страхотен, работата на Сали при питстоповете беше отлична. Неговото пилотиране беше причина да загубят. Той се беше оказал най-слабата брънка.

А сега оставаха само три състезания, за да спечели.

Същия ден се случи още нещо странно.

Докато стоеше на почетната стълбичка с Бъг и Сали, Джейсън забеляза Барнаби Бейкър — той беше завършил на 9-о място — вторачен нагоре в него, а до него Зороастро — неговия и на Зейвиър учител.

Забеляза и че Зороастро посочи Бъг и прошепна нещо в ухото на Барнаби.

Барнаби кимна.

Само Джейсън забеляза случилото се от висотата на подиума. Не знаеше какво може да значи това.

Но същата вечер разбра.

Вечерта, когато с Бъг се върнаха в спалното от вечеря, лампите на стълбището за техния етаж не светеха.

Целият район беше тъмен и тих. Предвещаващ нещастие.

На средата на стълбите четири неясни силуета — два пред тях и два зад гърбовете им — изскочиха от мрака.