Матю Райли Летящ старт

Излязоха от другата страна, Джейсън взе малко по-широк завой и задницата му докосна външния край на размагнетизиращата ивица. Равнището на мощността в магнитните дискове падна с 3%.

— Джейсън, другите вече се на питлейна и се насочват към трасето! — предупреди го Сали. — Сега ще те погнат!

«Аргонавт» се стрелна по пистата.

Джейсън се съсредоточи напълно върху пилотирането. Другите три автомобила започнаха да скъсяват дистанцията — носеха се по трасето с нови магнитни дискове. Обаче Уошингтън и Кришна нямаха смелостта да последват Зейвиър в лабиринта на прекия път и завиха надясно по обичайния по-дълъг маршрут. С което на практика се изключиха от финалното преследване.

Зейвиър обаче смело се гмурна в тунела и продължи да топи преднината на «Аргонавт».

От другата страна на трасето Джейсън отново закачи «дяволските фенери», докато взимаше острия завой около планината Крейдъл — беше само леко докосване, но въпреки това в същия миг магнитометърът му падна с още 3%.

«Острие на скоростта» продължи да наваксва. На правите Джейсън го виждаше в страничните си огледала как лети към него.

Равнище на мощността: 18%.

«Аргонавт» стигна до острите завои близо до боксовете и въпреки че Джейсън се опита да ги вземе много внимателно, за негов ужас на почти обратния десен завой преди старт/финала отново закачи «дяволския фенер» и равнището на мощността му изведнъж се срути до 15%.

Джейсън знаеше какво означава това.

Оставаше още само една обиколка, но при непрекъснато намаляваща мощност и преследван от безскрупулен противник, той имаше само един шанс: да пилотира без грешки.

Обиколка 20 (от 20)

«Аргонавт» се стрелна наляво в широк завой към прекия път преди провлака. Започваше последната обиколка.

Тълпите по трибуните бяха наскачали от местата си. Хенри Чейсър остана седнал, притиснал устата си с ръка. Марта Чейсър до него изглеждаше съвсем доволна и навела глава, спокойно плетеше.

«Аргонавт» влетя във входния тунел на лабиринта за последен път.

«Острие на скоростта» също се плъзна наляво, насочи се към провлака и започна последната обиколка.

«Аргонавт» се стрелна нагоре по крайбрежието.

«Острие на скоростта» влетя в прекия път.

«Аргонавт» описваше осморки между горните острови.

«Острие на скоростта» полетя с рев покрай брега.

При планина Крейдъл Джейсън намали драматично, за да вземе завоя, който в предната обиколка му беше струвал 3% мощност. Сега «Аргонавт» се плъзгаше в завоя като човек, който се опитва да бърза по лед, следвайки трасето като костенурка с 450 км/ч.

«Острие на скоростта» се носеше с 600 км/ч и увеличаваше бързината си.

След като Джейсън мина половината завои, равнището на мощността в магнитните дискове беше паднало на 7,5%. Само колкото да стигне до финала — стига да не докосне някой «дяволски фенер».

Надолу по дивото крайбрежие на Тасмания — сега «Острие на скоростта» се виждаше ясно в огледалата му и създаваше усещането, че се извисява над него.

Колата на Зейвиър се движеше сигурно и безопасно и непрекъснато увеличаваше скоростта. «Аргонавт» се плъзгаше и поднасяше, куцаше към старт/финала.

Всеки можеше да разбере до какво ще доведе това.

«Острие на скоростта» щеше да настигне «Аргонавт» точно преди края.

Равнище на мощност в дисковете: 3%.

— Хайде… — викна Джейсън. — Давай…

Черният «Локхийд» на принц Зейвиър вече изпълваше огледалата на «Аргонавт».

«Аргонавт» взе левия завой в залива Сторм с жалките 325 км/ч. Червените светлини на «дяволските фенери» се стрелкаха от двете му страни.

Част от секундата по-късно «Острие на скоростта» взе същия завой с 450 км/ч.

«Аргонавт» прелетя край боксовете и намали до пълзене, за да вземе първия остър десен завой.

«Острие на скоростта» се стрелна в същия завой. Двете коли бяха почти на една линия.

Равнище на мощността в магнитните дискове: 1%.

Джейсън зави наляво — последният остър завой в състезанието — и точно в този миг «Острие на скоростта» се залепи до задния му стабилизатор.

И понеже това беше последният завой в състезанието, остър десен, Зейвиър реши да нанесе своя удар и да надмине Джейсън от външната страна!

Двете коли влязоха в завоя страна до страна.

Хенри Чейсър скочи на крака.

Сали Макдъф започна да се моли пред монитора си.

Тълпите по трибуните също се изправиха.

Двата летящи болида — бяло-сребристосинята Кола 55 и черната Кола 1 — изскочиха от последния завой, стрелнаха се по финалната права и в екстаза на скоростта пресякоха финала едновременно.

Обиколка 20 (от 20)

За невъоръженото око изглеждаше сякаш двете коли пресякоха финала едновременно. Обаче по-късно официалната лазерна дигитална снимка от финала на Състезание 25 показа, че след осем часа състезание, след 20 обиколки яростно съперничество, Кола №1, «Острие на бръснача», пилотирана от Зонора, З., която се движеше с 365 километра в час и ускоряваше, е пресякла финиша 4,2 см след Кола №55, «Аргонавт», управлявана от Чейсър, Дж., която се движеше с 320 километра в час.

След съвършената обиколка на смелия млад пилот Чейсър «Аргонавт» се беше класирал за Спонсорския турнир, изпреварвайки съперника си с една боя.

Четвърта частТурнирът

Грилът «При Чуука»

Хобарт, Тасмания

Бъг отвори кутийката кола, запръска във въздуха като триумфиращ професионален състезател на почетната стълбичка с шампанско и запищя от наслада.

До него Джейсън и Хенри Чейсър викнаха радостно, вдигнали ръце във въздуха.

Беше вторник вечер и семейство Чейсър празнуваха победата на отбор «Аргонавт» в Състезание 25 и свързаната с това квалификация за Спонсорския турнир идната събота.

Семейната традиция повеляваше, че изборът е на победителя — члена на семейството (или членовете), който щеше да бъде почетен, трябваше да избере заведението. Бъг веднага беше избрал своя най-любим ресторант на света — грила «При Чуука».

Затова цялото семейство плюс Сали Макдъф, която така или иначе вече беше почетна Чейсър, седяха около обикновена пластмасова маса, отрупана с опаковки от пилешки бургери, лучени търкалца, пържени картофки и кутийки кола. Всички се смееха и разказваха любимите си мигове от изправилото ги на нокти състезание.

Е, не съвсем.

В един момент по време на вечерята Джейсън забеляза, че майка му не участва във веселбата: седеше вперила очи в нищото и потънала в мисли.

— Мамо, какво ти е? — попита той.

Тя се обърна стреснато, сякаш събудена от сън, и бързо се усмихна.

— Нищо, скъпи. Радвам се за вас, момчета.

Джейсън се чувстваше като пъпа на света, след като бе пропуснал последното отбиване в боксовете, финиширал беше едва ли не ходом, но бе победил принц Зейвиър. Спомените му за този следобед бяха неясни образи.

Спомняше си как се върна в питстопа след състезанието. Тържествуващата Сали го измъкна от кабината, с Бъг си направиха «дай ми пет», докато стояха на почетната стълбичка с дънкови гащеризони и каубойски ботуши. Гледаха как на огромното табло с общото класиране към отбора на «Аргонавт» се добавят 10-те точки за спечеленото състезание, което ги изкачи на 12-о място.

Спомняше си и как Скот Сиракюз дойде при него след награждаването и се вгледа внимателно в очите му.

— Господин Чейсър, ти отново пропусна последното влизане в боксовете.

— Да, господине, точно така.

— Значи реши да не се вслушаш в съвета ми?

— Не, господине. Реших да се вслушам в нещо друго, което казахте за грешките преди време, когато се упражнявахме да влизаме в питовете и аз все минавах през линията.

Сиракюз се смръщи.

— И какъв е бил моят съвет?

— Казахте да не крия грешките си, а да се уча от тях. Затова реших да се поуча от последната си грешка — миналия път, когато пропуснах последния питстоп. Този път обаче всичко беше наред.

— Да, с точно 4,2 сантиметра — замислено отбеляза Сиракюз.

Джейсън се усмихна.

— Татко веднъж ми каза, че може да спечелиш със сантиметър или с километър. Но че и в двата случая си е победа.

И за пръв път, откакто Джейсън познаваше Сиракюз, го видя да се усмихва.

— Добра работа днес, господин Чейсър. Направо не мога да си представя какво ни очаква, когато в събота излезеш на пистата.

И се обърна да си тръгне.

— Господин Сиракюз! — извика Джейсън подире му. — Семейството ми е тук и тази вечер ще празнуваме. — Направи пауза. — Искате ли да дойдете?

Сиракюз се поколеба, сякаш това беше въпрос, който най-малко на света е очаквал да чуе.

— Добре — отговори накрая. — Това е… много мило. В колко часа?

Джейсън му каза.

Сиракюз кимна.

— Хубаво. Имам малко работа, трябва да приготвя няколко урока. Може и да се позабавя, но ще дойда.

И наистина Сиракюз пристигна в ресторанта с точно 45 минути закъснение, точно в момента, когато поднесоха на масата им класическата сладоледена торта на Чуука с номера на «Аргонавт» 55 в центъра.

Когато Сиракюз седна при тях, Джейсън се запита дали учителят му яде често пилешки бургери, обаче както се оказа, Сиракюз се справи без затруднение с мазния си сандвич.

Минаха само четири секунди, преди Хенри Чейсър, доморасъл експерт по автомобилни състезания, да започне да разпитва Сиракюз за състезателната му кариера.

— Значи — започна Хенри, — имам предвид онзи път, когато се опитахте да срежете тока в Италия. Тогава останахте в лабиринта колко? Четири часа?

— Четири и половина — поправи го Скот.

— Какво стана всъщност?

Джейсън чакаше отговора не по-малко нетърпеливо.

Сиракюз явно се опитваше да подбира думите си внимателно.

— Да кажем, че просто не очаквах кариерата ми да приключи малко по-късно в Ню Йорк.

И след като го каза, погледна Джейсън, сякаш очакваше той да разгадае какво означава този неясен отговор.

Джейсън се замисли.

— Не сте очаквали да катастрофирате в Ню Йорк — повтори той на глас. — А това значи, че сте очаквали да се състезавате и в бъдеще в Италия…

— Точно така.

— Не е възможно…