Помоги проекту - поделись книгой:
Сънно семе: Една от четирите съставки на съня, които са в основата на гуджаарейската магия. Извлича се от еротични сънища и се използва за стимулиране растежа на органи, който обикновено протича в утробата (например на нови крайници).
Телесни течности: Кръв, жлъч, слуз и семе.
Териториите: Събирателно обозначение на градове и племена, врекли се във вярност на Гуджааре. Често се назовават просто Гуджааре.
Тианет: Момиче от шуна. От родословието на Инсурет.
Тимбалин: Популярен наркотик в Гуджааре. Позволява безконтролни сънища.
Туника: Дреха, носена около ханша от мъже и жени в Ки-суа. Женската е обикновено дълга до глезените, а мъжката - до коленете или по-къса. Може да се допълни с презра-менна лента.
Умблике: Нишката, която свързва душа и тяло, като прави възможни пътувания извън тялото в други измерения. Когато се прекъсне, следва мигновена смърт.
Уна-уне: Бирник на Хананджа, починал неотдавна. Наставник на Ехиру.
Учители: Следовници на един от четирите Пътя за Служение на Хананджа. Отговарят за образованието и развитието на познанието.
Хамиан: Най-късата нощ в годината, когато сънищата са толкова оскъдни, че Богинята Хананджа изнемогва от глад.
15
Хананджа: Едно от децата на Сънната Луна и Слънцето. Богиня на сънищата, свързвана още със смъртта и отвъдния живот.
Ханани: Чирак-Лечител в Хетава.
Хеке: Влакнесто растение от долината на река Кръвта на Богинята, култивирано из Гуджааре и други крайречни държави. От него се произвеждат тъкани, въжета и много други продукти.
Хетава: Главен храм на вярата в Хананджа и физически център на духовния живот в Гуджааре. Хетава контролира образованието, законността и здравеопазването.
Хиератик: Ръкописна форма на писмения език в Гуджааре.
Хирургия: Опасен, но понякога необходим лечебен ритуал, който се провежда само от най-опитните чираци и пълноправните Лечители.
Хона-Карек: Царство на будния живот.
Четири: Брой на ивиците върху лицето на Сънната Луна. Свещено число, каквито са и неговите кратни.
Четири-от-четири: 4 по 4 по 4 по 4 или 256 - свещено число.
Чирак: Юноша, който е навършил възрастта на пълнолетие и е започнал по-висока степен на обучение в своето поприще.
Шадуни: Пустинно племе, някогашен противник на Гуджааре, понастоящем съюзник на Кисуа.
Шуна: Един от двата аристократически клона в Гуджааре, чиито представители претендират, че произхождат от връзки между смъртни и деца на Сънната Луна. Шуна съхраняват обичаите и традициите на страната майка - Ки-суа.
16
Южни земи: Колективно название за различни племена отвъд изворите на Кръвта на Богинята. Множество от тях са васали на Кисуа.
Яна-ян: Главен дворец на Принца в столицата и седалище на правителството.
Ясновидство: Съновидение на минало или бъдеще.
17
1
G3D
Изпитанието на Лечителя
Човек може да се скрие на двеста петдесет и шест места в собствената си плът. Умиращият в ръцете на Ханани войник бе избрал някое много надълбоко. Тя претърси сърцето, мозъка и червата, макар душата да посещава тези органи по-рядко, отколкото си мислят простосмъртните. Прегледа устата и очите - последните с повишено внимание. Най-накрая откри следа зад единия чернодробен лоб и тръгна по нея към сън, изпълнен с потънали в сенки руини.
Купища отломки се издигаха в призрачна мъглявина - срутени постройки с толкова гигантски размери, че в сравнение с всяка тяхна тухла човек с нормален ръст би заприличал на джудже. Имаха толкова непривични форми, че Ханани не можеше да си представи предназначение им. Палат? Храм? И в двата случая - прикритие. Прахът под краката и сияеше по-силно и от слюда - всяка нейна стъпка разместваше милион звезди. Стремеше се да гаси всичките след себе си.
За да намери войника, трябваше първо да оправи обстановката. Бе лесна работа да въведе ред в развалините с помощта на собствената си воля. Приклекна и докосна земята. Нишки сънна слуз, светложълти и блестящи, се проточиха от върхо-
19
вете на пръстите и, за да оставят своя рисунък върху почвата, преди да попият. Миг по-късно се надигна прах - вестител на промяна, - за да слепи напукания камък. Земята се нацепи и затрепери, когато гигантските тухли започнаха да се изправят и да политат във въздуха, да оформят стени и колони. Навсякъде около нея - ако си дадеше труд да погледне, на фона на полегатия небосклон се оформяха контурите на един чудовищен град. Но тя не се огледа, дори след като картината бе завършена. Имаше далеч по-важни неща за вършене.
- Много бавно става.
- Раната зараства.
- Каква полза от това, ако умре?
- Няма да умре. Тя го контролира изцяло. Само гледай.
След като мина край първата каменна арка, Ханани се обърна и я разгледа. Бе на височината на човешки ръст - едничкото нещо с нормални размери в целия мизансцен на съня. Отвъд нея лежаха същите сенки, които покриваха всичко наоколо. Не. Тук бяха по-плътни.
Приближи предпазливо и направи опит да мине през арката.
Сенките я отблъснаха.
Извика с мисълта си светлина.
Сенките станаха още по-плътни.
След кратък размисъл Ханани призова болка и страх, а също така и гняв, и се обгърна в тях. Съпротивата на сенките се стопи - душата на войника усети нещо познато. Като мина през арката, Ханани се озова в залесен атриум от онези, които даряват покой на всеки дом - този обаче бе мъртъв. Тя се огледа наоколо, като се навеждаше под разцепени палми и оклюма-ли лиани на лунно цвете. Намръщи се на една загнила цветна леха. И тогава забеляза нещо отвъд нея - там, в самото сърце на градината, сгушен в гнездото на собствената си мъка, лежеше войникът.
Спряла за момент, Ханани насочи част от своето внимание назад, към будния свят.
20
- Даю? Скоро ще ми трябва още сънна жлъч.
- Добре, Ханани… м-м-м… искам да кажа Чирак-Лечител.
Приключила с това, Ханани се върна към съня на скритата
градина. Войникът лежеше със свити нагоре колене, обгърнал - сякаш за утеха - тялото си с две ръце. Зейнала в извивката на това тяло рана бе изсипала вътрешностите му в дупка по средата на гнездото. Освен нея не се виждаше нищо друго - само опърничавата умблике - връзката, свързваща душата с тялото.
Смърт - шепнеше въздухът наоколо.
- Не тук, просителю - отвърна тя. - Това са селенията на сенките. Има по-добри места за умиране.
Той не помръдна, все така жадуващ смъртта.
Ханани се подвоуми отново. Опита да го примами със спомени.
Остра болка лумна със студени и пурпурно бели езици, които се преплетоха около гнездото, а край него изникна нова фигура. Друг мъж - по-стар, с брада като на онези със северна кръв, също военен, но очевидно с по-висок ранг от войника на Ханани. Роднина? Наставник? Любовник? Любим…
- Няма го - прошепна войникът на Ханани. - Отиде си без мене.
- Да почива в Нейния покой вовеки - отзова се тя. Разпери ръце встрани и прониза с пръсти мъглата. На местата, които докосна, изпъкнаха тъмночервени тънички жилки, които започнаха да пулсират в белезникавата пара.
- Използва още сънна кръв? С тези темпове няма да и стигне.
- Ами, ще и дадем още. Пустинният мръсник го е прерязал на две - какво друго очакваш?
Войникът на Ханани простена и се сви на още по-плътно кълбо, когато червените нишки се проточиха към него и проникнаха в кожата му. Най-неочаквано мъглата започна да вибрира, а образът на брадатия военен стана безплътен като сенките. На негово място започнаха да се материализират нови образи - наслагваха се един върху друг и бледнееха с всяко
21
следващо дихание. Самотна наблюдателница върху крепостна стена. Урок по фехтовка. Казармено легло. Речна баржа.
Ханани караше спомените да продължават, деликатната и намеса търсеше желаната посока. Любими хора. Живот. Сцените се смениха, за да включат брадатия войник и други - без съмнение приятели на просителя или близки от неговата каста. Те се смееха и бъбреха, вършеха всекидневните си дела. Докато образите следваха един подир друг, Ханани внимателно протегна ръка към войника и бръкна в раната, която го изяждаше. Първият допир накара ръката и да изтръпне от болка чак до рамото. Мраз, какъв ужасен мраз! Ахна и потисна порива да изпищи, когато пръстите и се вдървиха и изпукаха замръзнали…
Не. Тя оформи наум сричките на името на душата си и съзнанието и се проясни - напомни си, че това е само сън, а негов повелител е самата тя. „Тази болка не е моя болка.“ Когато отдръпна ръката си, чуждата плът под нея бе вече цяла.
Но самият човек не беше - болката го изпиваше. Тя извика нови образи, като спря вниманието си на обстановката в някаква кръчма. Просителят не бе там, макар че неговият мъртъв любим и останалите другари да бяха. Смееха се и пееха жизнерадостна песен. Това криеше опасност, осъзна тя начаса. Просителят бе пострадал при нападение, а неговият другар бе убит. Не знаеше дали останалите от компанията не са също посечени. Ако бе така, то опитът да го върне към живот само щеше да засили неговия стремеж към смъртта.
Нямаше избор, освен да опита.
- Май ти се иска да се провали, а, Йехами?
- Разбира се, че не. Просто Съветът трябва да се убеди в нейната годност.
- Съветът би следвало да знае, че най-важното нещо при едно лечение е…
- Какъв е този шум?
- Не съм сигурен. Дойде откъм нишите за събиране на дан. Даю? Всичко наред ли е, момче?
22
Всяко отвличане на вниманието при наркомансия можеше да бъде опасно и дори смъртоносно. Ханани се съсредоточи върху текущата си задача и прекрои кръчмарската сцена около своя войник. Другарите му прекъснаха песента и се обърнаха към него. Започнаха да го поздравяват, да разказват спомени и да разливат чаши. Бирата заблестя с топли червеникави багри в светлината на съня. Застанала отзад, Ханани тихомълком накара образа на брадатия да избледнее.
- Я погледни насам - обърна се тя към просителя. - Другарите ти чакат. Няма ли да се присъединиш към тях?
Мъжът простена, изправи се в своето гнездо и тръгна към приятелите си. Силен вятър изви над сънната сцена, издуха и града, и сенките. Ханани напрегна воля в съзвучие с тази на войника и градината изчезна, а мракът и бе начаса заместен от ярките фенери и стените на кръчмата. Гнездото обаче се позабави, защото мъжът бе здраво вързан към своята болка. Тогава Ханани се зае с него - докосна края му и то започна да се смалява, превърна се бързо в черно топче за игра, достатъчно малко, за да се събере в шепата на войника. Той отправи към Ханани пълен с печал поглед и притисна топчето към гърдите си, но не възрази, когато тя прекъсна червото - последната връзка между него и топчето. Притисна увисналия свободен край към корема му и той изчезна, както бе изчезнала самата рана. Най-накрая призова облекло, което за момент остана мъгляво, преди да се оформи в ахатовосивата огърлица и препаската на гуджаарейската градска стража.
Войникът кимна отривисто, а после се присъедини към своите другари. Те го наобиколиха и запрегръщаха, а мъжът най-неочаквано се разрида. Но вече бе вън от опасност - и това бе нейно дело, тя го бе направила отново едно цяло, и телом, и духом. „Вече съм Лечител!“
Но не, засега това бе само предположение. Дали бе преминала успешно изпитанието за пълноправно присъединяване към Пътя на Лечителите, или не, бе въпрос, който щяха да решават нейните Спътници. А Съветът щеше да утвърди тяхното
23
решение. Нямаше значение колко добре се бе представила. А да дава воля на чувствата си, докато все още е в света на сънищата, си бе връх на глупостта - нямаше да съсипе бъдещето си с една детинска грешка. Ханани подреди мислите си с дълбока въздишка, напусна съня на войника и тръгна по тъничката червена нишка, която щеше да върне собствената и душа в нейното обиталище от плът…
… Но нещо я накара да застане нащрек.
Тя спря намръщена. Сънният свят на Ина-Карек се простря зад нея, доколкото тези неща поначало се подчиняваха на каквито и да е ориентири. Хона-Карек, будният свят, бе отпред. Отвори очите на сънното си Аз, за да се види в покрита от сиви сенки версия на будния свят, където напрежението и оживеното движение, изпълвали допреди малко Залата на Благослова, бяха внезапно замрели. Тя стоеше върху пиедестала в нозете на огромната статуя от лунен камък, изобразяваща Хананджа, но нейният просител бе изчезнал. Мни-ини и Учител Йехами, които наблюдаваха изпитанието, също ги нямаше. Залата бе смълчана и празна, с изключение на нея.
Селенията между будността и съня. Ханани се навъси отново. Нямаше намерение да се спира на това място. Съсредоточи се, потърси умблике на своята душа, за да завърши пътя към събуждането и… спря, дочула нещо. Ето там. Близо до нишите за събиране на дан, където Чирак-Лечители и послушници извличаха сънищата от съзнанието на заспалите вярващи. Муден, дълбок звук, какъвто не бе чувала никога през живота си. Стържене на камък?
Или дишане на огромно тежко животно.
- Ханани.
Нищо в междинния свят между будността и съня не беше истинско. Пространството помежду им бе празнота, в която душата можеше да се носи без възможност да се улови за нещо - нямаше въображение, нямаше осезание, нямаше понятия. Много подходящо място да се побърка човек. Въоръжена с името на своята душа и с опита си, Ханани бе в относителна
24
безопасност, тъй като много отдавна се бе научила да създава около себе си защита - сенчестата Зала в дадения случай, попадне ли на това място. И все пак, стремеше се да го избягва, стига да бе възможно, защото единствено Бирниците можеха да го посещават свободно. Бе доста обезпокоително - най-меко казано - да се появи тук съвсем неволно.
Присвила очи към нишите, тя се запита дали не бе пропуснала нещо при лечението на войника, или пък не бе направила погрешна стъпка при напускането на Ина-Карек? Тук ставаше дума за човешки живот - длъжна бе да си отваря очите на четири.
- Ханани. Лечението е завършено. Ела насам.
Нещо наруши покоя край отвора на една от нишите. То се подаде оттам, но една обкичена с цветя колона не позволяваше да се види ясно. Тя долови силна воля и власт, бавно струпване на злоба, което отначало я разтревожи, а после силно уплаши…
- Ханани.
Сенчестата Зала потрепери и веднага след това просветна, изпълни се с народ, с глъч и човешка реч. Ханани затаи дъх и примигна, когато душата и се върна обратно в телесната си обвивка. Будният свят. Наставникът и стоеше до нея с разтревожено изражение.
- Мни-ини-братко. Имаше нещо… - Тя поклати глава объркана. - Не бях свършила.
- Свърши достатъчно, чирако - обади се студен глас. Йе-хами, масивен, плешивеещ Учител в началото на старческата си възраст, стоеше изправен с кръвнишки поглед край мястото на лечението. Пред нея, проснат върху една от лечителските дървени кушетки, лежеше, потънал в дълбок сън на току-що излекуван, войникът на Ханани. Тя отмести с автоматично движение превръзката му, за да види корема. Плътта бе цяла и без белег, макар все още в кръв и съсиреци отпреди лечението.
- Просителят ми е добре - каза Ханани, отправила объркан поглед към Йехами.
- Не става дума за него, Ханани. - Мни-ини приклекна край кушетката и допря два пръста до клепачите на войника, за
25
да провери работата на чирака. Притвори очи и те запърхаха често-често под клепачите му. Сетне Лечителят въздъхна и се върна. - Добра работа наистина. Ще пратя някого да доведе близки от неговата каста да го приберат у дома.
Поделиться книгой: