Курбан Саид Момичето ог Златния рог

- Азиаде Анбари.

- Занятие?

- Студентка.

- О, колега! - дружелюбно възкликна доктор Хаса. - Медицина?

- Не, филология.

Хаса нагласи рефлектора.

- Да видим какво ви води при мен? А, болки в гърлото. -Лявата му ръка потърси механично шпатулата. - Германи-стика?

- Не. Тюркология.

- О! Какво е това?

- Сравнително изследване на тюркските езици.

- Божичко! И за какво ви е това?

- За нищо, просто така - сърдито отвърна момичето и си отвори устата.

Хаса изпълняваше лекарския си дълг бавно, внимателно и педантично, но мислите му се щураха в две посоки: професионална и лична. Професионално отбеляза: „Риноскопия отпред и в дълбочина. Без патология. Нищо необичайно. Леко възпаление на лявото тъпанче, но не е чувствително на натиск. Няма данни за отит. Ограничена локална инфекция. Трябва да включа аналгетици в лечението.“ В личен план си помисли: „Сравнително тюркско езикознание. Наистина ли човек може

14

сериозно да се занимава с такова нещо! Даже когато има такива сиви очи! Казва се Анбари. Чувал съм го някъде. Едва ли е на повече от двайсет и косата й е същинско кадифе“.

Свали рефлектора, оттласна табуретката назад и съобщи делово:

- Тонзилит. Начало на фоликулярна ангина.

- Тоест най-банална ангина - засмя се момичето и доктор Хаса реши да загърби латинските термини.

- Точно така. Ще пазите леглото, разбира се. Ето рецепта за гаргара. Никакви компреси, но се приберете с такси. Лека храна… Но защо все пак тюркология? Какво ви дава?

- Интересно ми е - скромно отвърна тя и щастливо грейналите й очи озариха лицето й. - Нямате представа колко много са странните думи и всяка звучи като барабанен ритъм.

- Имате температура - отбеляза Хаса, - от нея са барабаните. Чувал съм фамилията ви. Един Анбари беше губернатор на Босна.

- Да. Дядо ми.

Стана и за миг пръстите й се изгубиха в широката длан на доктор Хаса.

- Елате пак, когато оздравеете… Искам да кажа, за контролен преглед.

Азиаде го погледна. Лекарят имаше смугла кожа, черна коса, вчесана назад, и много широки рамене. Изглеждаше сьвсем различно от загадъчните капитани на подводници и от дивите рибари по бреговете на безименните реки. Тя кимна бързо и тръгна към изхода.

На гарата спря и се замисли. Да се качи във влака с твърдите дървени седалки, беше най-евтиният и най-бързият вариант - ако не броим ходенето пеш, разбира се - но лекарят й каза да вземе такси.

Сви устни и реши да прояви разточителност. Вирнала брадичка, подмина гарата и стигна до Линденщрасе. Качи се в автобус и когато се отпусна доволно на меката кожена седалка,

15

си помисли, че немската дума „авто“ означава и частен автомобил, и такси и е само непретенциозно умалително за плавно движещия се автобус.

- Уландщрасе - каза тя на кондуктора и му подаде монета.

16

Втора глаВа

Двата прозореца на мрачната им стая, разположена на партера, гледаха към вътрешен двор. Грееше ли слънце, лъчите му стигаха само до втория етаж. В средата на стаята имаше покрита с линолеум маса и три стола. Гола крушка висеше на дълъг кабел от тавана. До стените с изпокъсани тапети бяха подредени диван, легло и гардероб с врата, застопорена с нагънат вестник. Няколко забодени избледнели снимки допълваха картината. Ахмед паша Анбари седеше до масата и присвил напрегнато очи, препрочиташе стар вестник.

- Болна съм - съобщи Азиаде и седна.

Ахмед паша я погледна. В малките му тъмни очи просветна страх. Тя се прозя и потръпна зиморничаво. Ахмед паша стана бързо да й оправи леглото, а Азиаде се съблече и седна. Треперейки, започна да разказва не пресекулки за якутското окончание „а“ и за странния мъж, надникнал в гърлото й.

Очите на Ахмед паша се изпълниха с ужас.

- Била си на лекар? Сама?

- Да, татко.

- Съблича ли се?

- Не, татко. Наистина не.

Гласът й прозвуча равнодушно. Легна и затвори очи; ръцете и краката й тежаха като олово. Чу несигурните стъпки на Ахмед паша и звънтене на монети.

- Чай с лимон - прошепна Ахмед паша на някого зад вратата.

Клепките на Азиаде трепнаха. Насочи премрежен поглед към пожълтелите фотографии по стената - Ахмед паша в па-

радна униформа със златни ширити, с фес, бели кожени ръкавици и сабя на кръста. Тя въздъхна дълбоко и внезапно усети прахоляка по моста Галата и аромата на фурмите, които навремето сушаха в ъгъла на стаята й край Босфора.

Отдалеч долетя нежен шепот. Ахмед паша, коленичил върху прашния килим в берлинската стая и опрял чело о пода, се молеше тихо, забравил света. Под шепота на тези отдавна познати слова Азиаде видя голямата кръгла сфера на слънцето и старата стена на Константин13 до Истанбулските порти. Еничарят Хасан се изкачва върху стената и издига знамето на Османовия род на върха на старата крепост. Азиаде прехапа устни. Константин XI Палеолог14 води сражение край портата на Свети Роман15, а Мехмед II Завоевателя16 тъпче с коня си труповете в катедралата „Света София“17 и прегръща с окървавени длани нейните византийски колони. Азиаде вдигна ръка и закри уста. Дъхът й излиташе горещ и влажен.

- Бокса - произнесе отривисто тя.

- Какво има, Азиаде? - приведе се Ахмед паша над леглото.

- Карагасайски дателен падеж на джагатската дума „богус“, „гърло“ - отговори момичето.

Ахмед паша я погледна разтревожено и просна коженото си палто върху леглото. После продължи да се моли.

13 Константин I Велики (ок. 285-337) - римски император, основател на Константинопол (324-330), започва изграждането на огромна система от ровове и стени, с което градът става практически непревземаем до развитието на артилерията. - Б. пр.

14 Константин XI Палеолог пада в битка върху крепостните стени и с това се слага краят на Византийската империя. - Б. пр.

15 При подстъпите към вратата на Свети Роман турците правят пробив в обсадата и на 7 май 1453 г. превземат Константинопол. - Б. пр.

16 Мехмед II - известен с прозвището Фатих (Завоевателя), управлява от 1444 до 1446 и от 1451 до 1481 г. -Б. пр.

17 „Света София“ - най-голямата катедрала в града. На 30 май 1453 г. султан Мехмед II заповядва да я превърнат в джамия. - Б. пр.

18

В трескавия си унес Азиаде видя тесните рамене на султан Вахидеддин18, който минава край строените войници на път за петъчната молитва. Малки кораби кръжат по Татлъ-Су, а вестниците съобщават за победи в Кавказките планини, за германски настъпления и за величавото бъдеще, ширнало се пред ()сманската империя.

Някой й дръпна косата. Отвори очи и видя баща си с чаша и ръка. Направи си гаргара с отвратителна на вкус течност и много сериозно обясни:

- Гаргара е ономатопея19. Всичко трябва да се възприема от гледна точка на историята на звука. - И отново се отпусна върху възглавницата.

Лежеше по гръб със затворени очи и с пламнали в нездрава червенина страни. Виждаше степи, пустини, диви ездачи и полумесеца над двореца край Босфора. После се обърна към стената и плака дълго и горчиво. Крехките й рамене трепереха; избърса с опакото на дланта си сълзите, стичащи се по лицето й. Всичко рухна в деня, когато един чужд генерал окупира Истанбул и прокуди в изгнание членовете на свещения Османов род. Тогава Ахмед паша захвърли с величествен жест сабята си в ъгъла и дълго плака в малкия източен павилион в конака си. Всички в къщата разбраха, че плаче; слугите стояха в съчувствено мълчание на прага. Никой не се осмеляваше да обезпокои господаря. После баща й я извика и тя влезе при него. Пашата седеше на пода с разкъсани дрехи.

- Султанът е изгнаник - изрече той, втренчен в нищото. -Знаеш, че ми беше приятел и повелител. Този град вече ми е чужд. Ще заминем. Далеч оттук. Много надалеч.

18 Мехмед VI Вахидеддин - последният султан на Османската империя (1918-1922); при отмяната на султаната през 1922 г. напуска Истанбул и се установява в Сан Ремо, където умира. - Б. пр.

19 Ономатопея - дума, образувана чрез звукоподражание. - Б. пр.

19

Двамата застанаха до прозореца и дълго наблюдаваха ле-пипите вълни на Босфора. Взираха се и в куполите на големите джамии, и в далечните сиви хълмове, откъдето много отдавна първите османски орди бяха налетели срещу Европа.

- Ще отидем в Берлин - продължи Ахмед паша. - Немците са наши съюзници.

Азиаде вече не плачеше. В стаята беше притъмняло. От дивана долиташе тихото дишане на Ахмед паша. Тя седна в леглото с ококорени очи и се взря в далечината. Копнееше за Истанбул, за старата къща, за мекия въздух на родината. Почти осезаемо близко й се привиждаха минаретата в града на халифите. Обзе я безмълвно отчаяние. Всичко беше изчезнало, всичко беше изгубено. Оставаха само мекото звучене на родния език и любовта към дивите племена, основали Османския двор.

„Дядо беше губернатор на Босна“, помисли си тя и внезапно си спомни как коляното на лекаря докосна бедрото й. Затвори очи и пред нея изникнаха черните, леко раздалечени очи.

- Кажи „а“ - нареди лекарят и зад гърба му просия ореол.

- „А“ е якутско окончание, а аз съм османка. Окончанието на нашия родителей падеж е „и“ - отговори гордо Азиаде и заспа.

Ръката й се плъзна под завивката и тя погали нежно бедрото си там, където коляното на лекаря го беше докоснало.

Докато Азиаде спеше, Ахмед паша се вслушваше тревожно в дишането й, лежеше със затворени очи, но сън не го ловеше. Мислеше за двамата си синове, хвърлили се да спасяват империята, но така и не се завърнаха. Мислеше за русокосата си дъщеря, отредена за съпруга на принц, но сега се давеше в океан от варварски йероглифи. Мислеше за портфейла си, в който имаше сто германски марки - цялото състояние на рода Анбари, мислеше и за султана, далеч в чужда страна, изтерзан като него от носталгия по мекия истанбулски въздух.

20

Настъпи утрото - бледо и сиво. Ахмед паша попари чай, Азиаде се събуди, изправи се в леглото и гордо и самоуверено обяви:

- Отново съм напълно здрава, Ваше превъзходителство.

Из въздуха на кафене „Ватан“20 на Кнезебекщрасе се носеше цигарен дим, примесен с миризма на овча лой. Собственикът, очилат индийски професор, се ползваше с репутацията на необикновено мъдър човек, поради което бе принуден да напусне родината си. Сервитьорът, когото наричаха Смарагд, имаше дълъг нос и министерски ранг в Бухара21. Край масичките седяха египетски студенти, сирийски политици и принцове от кралския род на Каджарите22. Ядяха овча лой и пиеха ароматно кафе от миниатюрни чашки. Барманът беше разбойник от кюрдистанските планини, широкоплещест, е гъсти сключени вежди. Знаеше осемнайсет начина да вари кафе, но по силата на неписано правило разкриваше тайната на своето изкуство само пред принцове, губернатори и племенни вождове.

Ахмед паша Анбари седеше на ъглова масичка и се взираше в тъмния кръг на димящото кафе. На съседната маса черкезинът Орхан бей играеше на зарове с плосконос жрец от мистериозните „Ахмадити“23.

- Чухте ли, Ваше превъзходителство - обади се собственикът, привеждайки се към пашата. - Рензи паша е пристигнал

20 Ватан (тур.) - отечество. - Б. пр.

21 Бухара - град с 2500-годишна история, днес в пределите на Узбекистан. Бил е един от основните центрове на Персийската империя, разположен на Пътя на коприната. — Б. пр.

22 Каджари - династия, управлявала Персия от 1781 до 1925 г. - Б. пр.

23 Ахмадити - противоречиво месианско движение, основано през 1889 г. в щата Пенджаб от Гулам Ахмад, който се обявява за изпратен от Аллах да възроди и обнови исляма. По-голяма част от мюсюлманите смятат учението му за еретично. - Б. пр.

21

от Йемен. Търси генерали и министри за служба при техния имам.

- Няма да замина за Йемен - отсече Ахмед паша.

- Прав сте - равнодушно се съгласи собственикът. - Йеменците са еретици.

Изчезна зад тезгяха и затрополи е чашите. Черкезинът спечели играта на зарове, запали цигара и погледна към дебелия сириец на съседната маса.

- Срамота! - обади се сириецът. - Правоверните не играят на зарове.

Черкезинът всмукна презрително от цигарата си и се извърна.

В кафенето влезе плешив мъж със сухи кокалести ръце и спря до масата на Ахмед паша. В знак на почтителност докосна с върховете на пръстите си последователно гърдите, устните и челото си.

- Мир вам, Ваше превъзходителство. Не сме се виждали отдавна.

Пашата кимна.

- От Истанбул ли идвате, Рауф бей?

- Да, Ваше превъзходителство. Раниха ме в Сакария24 и сега работя в митническата администрация. При последната ни среща бях депутат, а вие - началник на тайния кабинет. Смятахте да ме арестувате.

- Съжалявам, че се изплъзнахте от ръцете на правосъдието, Рауф. Как са нещата у дома?

- Процъфтяват. Слънцето се усмихва над Златния рог. Реколтата беше добра. Миналата зима в Анкара падна много сняг. Трябва да се върнете, Ваше превъзходителство. Подайте молба за помилване до правителството.

- Благодаря. Смятам да започна търговия с килими. Не се нуждая от ничие милосърдие.

24 Сакария - град, недалеч източно от Истанбул. - Б. пр.

22

Странникът отмина и очите на Ахмед паша отново се на-I ьжиха. Пак си помисли за неплатения наем, за хазяина, който I о смяташе за левантийски мошеник, за братовчед си Касим, избягал в Афганистан с обещание да изпрати пари, за Мустафа, другия си братовчед, преминал на страната на врага и пече не отговаряше на писмата му, за русокосата си Азиаде, скитаща се из Берлин в тънък дъждобран през студената есен. Чатова и се разболя.

Запали цигара, а Смарагд си прибра парите от поредния клиент и седна до него.