Курбан Саид Момичето ог Златния рог

© Емилия Ничева-Карастойчева, превод от английски

Курбан Саид е псевдоним на Лев Абрамович Нусимбаум (1905–1942). Авторът е роден в Киев, завършва гимназия в Баку, Азербайджан. По-късно семейството се премества в Грузия, живее за кратко в Турция и Франция, а през 1921 г. се установява в Германия. Завършва факултета по източни езици на Берлинския университет и се дипломира като специалист по турски и арабски. От 1926 г. започва да публикува статии в различни немскоезични издания. Умира в Позитано, Италия.

Автор е на 16 книги, написани на немски език.

Многопластов и стъписващо красив роман, изпълнен с неизвестност, екзотичност и елегантно чувство за хумор.

Нюзуик

Чете се като епична поема… изпълнена със страст, поетичност и рязко преливане на смешното в трагично.

Ню Йорк Таймс

Роман за любов, изгнаничество и страст от загадъчния автор на международния бестселър „Али и Нино”.

Годината е 1928-ма. Азиаде Анбари и баща й, членове на турския султански двор, стават заточеници в Берлин след краха на Османската империя. Преди години момичето е обещано за съпруга на турския принц. Попаднало в магията на Запада тя се влюбва и се омъжва за лекар от Виена. Но, когато среща отново принца – вече сценарист в Ню Йорк – тя се разкъсва между брака, който е сключила по своя воля и на който възлага големи надежди, и обещанието, дадено преди много години

.

Първа глава

- А какво ще кажете за това „и“, фройлайн Анбари?

Азиаде вдигна глава. Замислените й сиви очи гледаха сериозно.

- Това „и“ … - повтори тя с тих мек глас. Поразмишлява малко и после отговори решително и отчаяно: - Това „и“ в якутски е наставка за отглаголно съществително, сходно с киргизката форма в „бариси“.

Професор Банг потри дългия си гърбав нос. Зад очилата с метални рамки очите му светеха като на мъдра сова. Подсмъркна тихо и неодобрително и чукна с костеливия си пръст по масата:

- Според мен това „и“ в „бари“ на якутски е чисто и просто наставка за притежание. „Бари“ означава „цялост“. Кое е коренът на съществителното?

- „Бар“, означава „имане“ - отвърна Азиаде.

- Да - унило се съгласи професорът. - И все пак не разбирам защо в якутската форма липсва „а“.

От старинните пожълтели листове се носеше характерната миризма на древни ръкописи, изпълващи малкия кабинет. Около квадратната маса до високия прозорец седяха татаринът Рахметаллах, унгарецът доктор Журмай и китаистът Гьоц. Банг замислено прелистваше енциклопедия. Азиаде, смутена от собствената си настойчивост, внимателно оглеждаше ноктите си, а Гьоц предложи да обяснят мистериозното „а“ като остатъчна форма на монголски творителен падеж.

- На младини - отвърна ядосан професор Банг - аз също обяснявах всичко като остатъчна форма на монголски творителен падеж. Смелостта е привилегия на младите.

Банг беше на шейсет, китаистът - на четирийсет и пет.

Азиаде внезапно почувства остра стържеща болка в гърлото. Сладникавата миризма на пожълтелите стари книги, заоблените заврънкулки на манджурските и монголските букви, варварските форми на отмрели езици - всичко й се стори недействително, враждебно, притъпяващо сетивата. Тя въздъхна е облекчение, когато звънецът най-после удари. Банг си запали лулата - знак, че семинарът по сравнителен анализ на тюркските езици е приключил. Погали с костеливите си пръсти пожълтелите страници на уйгурската граматика и отрони сухо:

- Следващия път ще обсъдим отрицателните глаголи въз основа на текстове от манихейските химни.

Думите му прозвучаха и като обещание, и като заплаха. За него филологията изгуби напълно смисъла си след кончи-ната на великия Томсен1 от Копенхаген. Днешните младежи не разбираха нищо и обясняваха всичко като петрифициран творителен падеж.

Четиримата му студенти се поклониха леко.

Азиаде излезе на широкото стълбище на Факултета по източни езици. Коридорът се изпълни с брадати египтолози -възторжени младежи, готови да посветят живота си на изучаването на асирийското клинообразно писмо. Иззад затворените врати на аудиторията по арабски глъхнеха жаловити строфи от газела2 на Лабид3. Чу се как гласът на лектора обяви:

- Разгледахме класически пример за модус апокопатус, изпускане на един или няколко звука в края на думите.

1 Томсен, Вилхелм Лудвиг Петер (1842-1927) - датски лингвист и историк, разчел Орхонските надписи, най-старите тюркски текстове, съответно от 732 и от 735 г. - Б. пр.

2 Газела - стихотворна форма в лиричната поезия на много източни народи. - Б. пр.

3 Лабид ибн Рабиа (?560-?661) - велик доислямски поет. - Б. пр.

Азиаде се спусна по стълбището. Стиснала здраво кожената студентска чанта, бутна с лакът тежката входна врата и излезе на улицата. Тъжни червени и оранжеви есенни листа осейваха сивия асфалт на тясната Доротеенщрасе. Прекоси я с къси забързани крачки и влезе в предния двор на университета. Старите дървета изглеждаха приведеш! под бремето на натрупаната мъдрост. Тя погледна към облачното берлинско небе, към тъмните прозорци на аудиториите и позлатените букви над входа на университета… Хора от друг, странен и непонятен свят я подминаваха - студенти по медицина, по право, по икономика. Носеха тънки сиви дъждобрани и стискаха големи чанти под мишница.

Огромният часовник в мрачното оживено фоайе на главния корпус сочеше десет и осем.

Потънала в мислите си, тя застана пред таблото за съобщения:

„Този семестър доктор Хейстинг няма да чете лекции по ранна история на готиката.“

„Намерен е учебник по химия. Обърнете се към портиера.“

„Проф. д-р Захс предлага да лекува безплатно студенти. Всеки ден от 3 до 5 в клиниката по вътрешни болести.“

Обявите висяха още от началото на семестъра и вече бяха поизбелели като древни свитъци от Кайро или Луксор.

Азиаде извади тефтерче от чантата си и записа с дребнички наклонени букви: Клиника по ларингология, Луизенщрасе 2, 9-13.

Прибра тефтерчето и прекоси двора. Излезе на Линденщрасе и пред нея се появиха внушителната статуя на Фридрих Велики4 и класическият силует на замъка Кронпринцен. В далечината на фона на навъсената есенна утрин се извисяваше Бранденбургската врата.

4 Фридрих Велики (1712-1786) - крал на Прусия (1740—1786). - Б. пр.

7

Сви надясно, пресече Луи-Фердинандщрасе и се изкачи тичешком по мраморните стъпала на градската библиотека. Озова се пред входа на голямата кръгла читалня. Наляво по дългия коридор се редяха каталозите, а вдясно малка врата отвеждаше в продълговатата читалня по ориенталистика - убежището на най-странните и ексцентрични берлински учени, пристан на хора не от този свят. Тук неизменно се носеше мирис на книжна прах, на древни ръкописи и мъдрост…

Азиаде влезе, застана пред рафта, извади „Сравнителен речник“ на Радлоф5 и се настани пред дългата широка маса. Разтвори книгата и сбърчвайки леко чело, се наведе над нея. В главата й отново зазвучаха откъслечни древни думи. Пред замъгления й поглед, на фона на черни уйгурски йероглифи, се явиха конници, препускащи из туранските степи6, нощен номадски лагер, сивите анадолски хълмове. Същевременно ръката й механично записа: „Етимология на думата „удж“7, „край“. Според фонетичните закони „удж“ става „ус“ в абаканский диалект. В карагайски откриваме две форми - „уду“ и „ужу“. В саянски също е „уду“.

Спря да пише. Нищо не знаеше за саянски; понятие нямаше кога и къде са говорили този език, чиито форми сега разгадаваше. В думите чуваше грохота на голяма река, виждаше диви мъже с тесни очи да размахват харпуни и да извличат върху обрасъл с мъх речен бряг тлъсти едри есетри. Тъмнокожите мъже с широки лица са облечени в животински кожи. Убиват есетрите, крещейки „Уду!“ - саянската форма на ста-ротюркското „удж“, „край“.

5 Радлоф, Вилхелм - от 1859 до 1870 г. обикаля Южен Сибир и съставя 4-томен речник на местните езици и 10 тома тюркски текстове. -Б. пр.

6 Туран - историческа област в Средна Азия, североизточно от Иран. -Б. пр.

7 Удж (уч.), букв, „връх на стрела“ (военен термин) - крайгранични област, стратегически коридор за настъпление, използван от селджуките в Мала Азия, а по-късно и от османците на Балканите. - Б. пр.

8

Азиаде отвори чантата и извади огледалце. Сложи го между страниците на речника и крадешком се огледа: тънки коралови устни, светло, съвсем леко издължено лице и сиви очи е дълги гъсти мигли. Докосна е пръст добре очертаните си вежди и го плъзна по чистата кожа на челото, сега леко поруменяло. Нищо в това лице не напомняше теснооките номади е високи скули край брега на безименната река. Въздъхна. Живееше в Берлин през 1928 година. Хилядолетия я деляха от жилавите й предци, дошли от туранските пустини и превзели сивите анадолски долини. През хилядолетията тесните очи, тъмната кожа и твърдите високи скули бяха изчезнали. През тези хиляди години се бяха появявали империи и градове; бяха се променили гласните в корена на думите. Един от предците й беше завладял Истанбул, столицата на империята; друг бе изгубил града на халифите - Багдад. Бяха останали само малкото овално лице, светлосивите замечтани очи и болезнените спомени за изгубената империя, за сладките истанбулски води и за къщата край Босфора е мраморни плочници, стройни колони и бели надписи над входа.

Азиаде се изчерви като момиченце, скри огледалцето и се озърна уплашено. Наоколо се виждаха само наведени гърбове, олисели глави и късогледи читатели.

Тих шепот наруши тържествената тишина в залата:

- Бихте ли ми помогнали е Elementa persical

- Има печатна грешка в амхарийската енциклопедия! Какво ще кажете за това?

Пожълтялата хартия на древното издание шумолеше тихо. Книжните полици наподобяваха разтворената паст на всемогъщо чудовище. В съседство с нея седеше съсухрена жена е бледа кожа и хлътнали бузи и е голямо напрежение превеждаше „Тарик“8 на Хак-Хамид. Тя забеляза огледалцето, при-

8 Тарик ибн Зиад - през 711 г. превежда арабските и берберските войски от Северна Африка през Гибралтар и превзема Андалусия. - Б. пр.

9

мигна неодобрително и написа на малък лист: „Horrible dictu! Cosmetica speculumque in colloquium!“9. Побутна бележката към Азиаде, а тя отвърна помирително на гърба: „Non cosmetica, sed influenca10. Елате отвън, ще ви преведа „Тарик“.

Стана, прибра речниците и излезе в просторното фоайе. Филоложката с хлътналите бузи я последва. Седнаха върху студена мраморна пейка и Азиаде разтвори книгата в скута си. От четиристишията изплуваха сивите испански скали, под проблясващите светлини на факлите в мрака пълководецът Тарик прекоси Гибралтарския проход и стъпвайки на скалата, се закле на халифа да покори испанската земя.

Филоложката въздъхна възторжено. Сруваше й се ужасно несправедливо всяко дете в Турция да знае турски, а тя, учен от такъв ранг, да трябва да полага толкова усилия, за да се справи.

- Болна съм. - Азиаде отмести „Тарик“ и се взря замислено в черния орел, гравиран върху мраморния под. - Съжалявам, ще тръгвам.

Сбогува се и изтича към входа, ненадейно и безпричинно обзета от приповдигнато настроение. Тръгна по шумната Фридрихщрасе, стиснала здраво чантата под мишница. Край гарата вестникопродавачите стояха като войници на пост. Лек есенен дъждец къпеше Берлин. Азиаде си вдигна яката на дъждобрана. Край нея профуча кола и я изпръска. Чорапите й се покриха с отвратителни сиви петна. Ядосана, тя продължи. Малките й крачета се запрепъваха в мъглата. Спря на моста и погледна мътните зеленикаво-кафяви води на река Шпрее. После вдигна очи към желязната конструкция на гарата. Някъде громолеше влак. Пред нея се разстилаше широ-

9 Horrible dictu! Cosmetica speculumque in colloquium! - Позор! Да се занимавате с козметика по време на занятия. - Б. пр.

10 Non cosmetica, sed influence. - He се занимавам с козметика, имам грип. - Б. пр.

10

ката Фридрихщрасе, лъснала под есенния дъжд. Този чужд град беше прекрасен с класическите си прави, мокри и пусти улици. Азиаде вдъхна дълбоко неговия чужд въздух и се взря в бледите лица на минувачите. Романтичното й въображение съзираше в гладко избръснатите продълговати лица някогашни капитани на подводници, предприемали дръзки набези край африканските брегове. Студените сини очи й разкриваха мрачни спомени за бойните полета на Фландрия, за снежните пустини на Русия и за жарките пясъци на Арабия.

По невъобразимо дългата Луизенщрасе къщите постепенно придобиха червеникав оттенък. На ъгъла мъж с дебели ръкавици продаваше кестени. Имаше тъмносини очи и Азиаде си помисли, че тези неземно сурови, уверени очи са наследство от двамина - крал Фридрих и поетът Клайст11. После продавачът на кестени се изплю звучно и Азиаде трепна. Да, мъжете са непредвидими, а поетът Клайст отдавна е напуснал този свят. Преглътна и отново изпита силната болка в гърлото. Бавно продължи по мокрия асфалт. Дъждовните капки се стичаха от яката по гърба й. Стисна още по-здраво чантата. Някъде напред, вляво се издигаше червената тухлена стена на благотворителната болница. Всичко наоколо говореше за медицина: по витрините на магазините просветваха хирургически скалпели, зъболекарски инструменти лежаха до учебници по обща патология. Спря пред един магазин и настръхна - отсреща й се ухили скелет с тънки кости. В огледалото на витрината видя изплашеното си зачервено лице. Продължи, свила глава между раменете. Вече не усещаше студа. Влажният дъждобран миришеше на гума.

„Влакът не спира на моста Яновиц“, помисли си тя тъжно. На немски научи най-напред това изречение и винаги си го

11 Клайст, Бернд Хайнрих фон (1777-1811) - немски драматург, поет и прозаик. - Б. пр.

11

припомняше, почувстваше ли се тъжна и самотна сред каменното великолепие на Берлин.

Изкачи се по стълбите и отвари тежката врата на клиниката. Тромава сестра я попита как се казва и й подаде талон. Азиаде спря пред огледалото, свали кръглата шапчица и меката й руса коса, влажна по краищата, се пръсна по раменете. Вчеса я набързо, погледна си ноктите, пъхна талончето в джоба и влезе в приглушено осветената приемна.

- Concha buloza. - Доктор Хаса хвърли инструмента в ле-генчето.

Пациентът погледна стреснато талона си и изчезна в рентгеновия кабинет.

- Или емфизем - промърмори доктор Хаса и вписа заключението си в картона.

Стана да си измие ръцете. Докато прозрачните капки се стичаха по пръстите му и изчезваха в мивката, поклати глава, обзет от самосъжаление. „Аз съм просто един нещастен човек“, рече си той и две дълбоки бръчки набраздиха челото му. Да извадиш сливиците на трима души за една сутрин, определено е много. И да направиш две пункции на тъпанче - втората напълно излишна. Тъпанчето щеше да се отвори и без това. Но пациентът нервничеше.

Доктор Хаса си избърса ръцете и се сети за риносклеро-мата12. Изпитваше особен интерес към това заболяване. Професорът искаше да демонстрира случая на студентите. Но риносклеромата отказваше да я демонстрират. Принадлежеше на глупава старица, която се гневеше, че не е опитно зайче. Е, всяка болест върви с пациент - колко жалко наистина! Ала най-много го ядосваше практикантът. Защо не замине за

12 Риносклерома - втвърдяване на тъкани по дихателните пътища. -Б. пр.

12

Виена и не стане психоаналитик? Там ще може спокойно да оставя шпатулата направо върху стъклената масичка. А не да 10 прави току под носа на професора. Той не каза нищо, но кръглото му лице почервеня от ярост. А именно Хаса отговаряше за този практикант, включително и за безумните му представи за съвременна хигиена.

- Да остави стерилизирания инструмент върху масичката непосредствено преди да го използва - изсумтя Хаса. - Жалко, че е забранено да се прилагат физически мерки върху студентите.

Взе стерилна кърпичка, примигна гневно и уви ебонита на рефлектора. Разбираше обаче, че нито риносклеромата, нито практикантът са истинските причини за лошото му настроение. Единствено времето беше виновно. То му пречеше да замине за езерото Щолпхензее. И онази блондинка, която дойде тук вчера, сигурно щеше да дойде и днес… Стига!

Времето и Щолпхензее, разбира се, са причината, а не новината, че Марион е прекарала цяло лято в Тирол с Фриц. Все му е едно какво прави Марион. „А риносклеромата ще бъде демонстрирана независимо дали болната иска, или не. Нали затова сме университетска клиника“, помисли си той.

Доктор Хаса си придаде сериозен вид и влезе в просторната приемна. Покрай стената се нижеше безкрайна редица столове за преглед на пациенти. До всеки имаше електрическа крушка, маса за инструменти и по няколко легенчета. Пациентите седяха по столовете е безизразни, но напрегнати лица. В левия ъгъл доктор Мосицки изтрополи е огледало за гърло, а от третия стол вдясно доктор Ман извика:

- Сестра! Ушна фуния, моля!

На стола за пациенти на доктор Хаса седеше русокосо момиче със странни сиви очи. Впечатли го необичайната им форма. Леко издължени, сякаш се взираха във фантастична мечта. Доктор Хаса седна на ниската табуретка пред нея и я погледна предпазливо. Тя се усмихна и ненадейно от тъжните

13

очи избликна сияние. Посочи вдигнатия нагоре рефлектор на доктор Хаса.

- Прилича на ореол - каза тя с чуждестранен акцент.

Хаса се засмя. Все пак животът е интересен и какво прави

Марион, не го засяга категорично и изобщо. Вгледа се в сивите бездънни очи и тутакси си помисли. „Дано да е вазомоторен ринит, който изисква по-дълго лечение.“ Отпъди бързо мисълта, порица я като недостойна за професионалната си етика и малко гузно попита:

- Как се казвате?