Ахмед Юмит Патасана

39

- Всъщност не ни заплашва нищо конкретно. - Гледаше Тимъти, но очевидно говореше на всички. - Притесняват ме слуховете за проклятието на Черната гробница. Религиозните вярвания в този район са много силни. В наш интерес е да обясним на хората, че разкопките не посягат на вярванията им и няма да им навлекат някакво проклятие. И определено трябва да го направим без посредничеството на полицията. Присъствието на хаджи Сетар беше много важно за нас. Той беше местен човек и хората се вслушваха в мнението му. Сега хаджи Сетар го няма. Изгубихме единствения човек, способен да възпре фанатиците, противопоставящи се на разкопките. Сега остава сами да поемем отговорността.

- Права си - съгласи се Тимъти, поглаждайки бакенбардите на едноседмичната си брада с цвят на мед. - Имахме подобен случай при разкопките край Ниневия. Искахме да отнесем кли-нописни плочки, свещени за местните, но хората отказаха да ни ги дадат, защото смятаха, че ги закрилят от бедствия. Ръководителят на разкопките, френският професор Андре, се обърна към правителството за помощ. После се сблъскахме с доста неприятности, дори стреляха по нас, и в крайна сметка се наложи да прекратим разкопките и да избягаме. При това без нито една плочка. Разривът с местните е най-лошото стечение на обстоятелствата в работата ни. Случи ли се, по-добре да си събираме багажа, защото разкопките са обречени.

При тези думи Бернд се намръщи, а Есра продължи оттам, където бе спряла:

- Това не означава, че ще оставим разкопките недовършени и ще си тръгнем. Не бива да показваме на работниците, че сме притеснени. Няма да спираме да работим. Никой не бива дори да си помисля да напуска разкопките.

- Как така „да напуска разкопките“? - попита Бернд. - Немският археологически институт вече урежда пресконференцията. Вчера говорих с хер Кренкер. Каза, че предварителната подготовка е приключила.

Есра изпита облекчение.

40

- Бернд е прав - заяви тя. - Отсега нататък не бива да споменаваме думите „прекратяване“ или „напускане“ на разкопките.

- Нямаме избор - подкрепи я отново Тимъти. - Не може да спрем разкопките сега, след като сме попаднали на толкова важна находка. Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение да прочета следващите плочки на Патасана.

41

Трета плочка

Ти, който ще прочетеш тези думи! Навярно прочетеното ще ти се стори недостатъчно и ще поискаш да научиш повече. Или ще поискаш да погълнеш цялата история наведнъж като бездънните въртопи на Ефрат, които всмукват салове, добитък, овце, хора. Но да учиш не е лесно; трябва да си търпелив като костенурка и упорит като вятъра, който стрива високите скални зъбери на прах.

Или думите ми ще ти се сторят преувеличени и ще решиш, че разказът ми е пълен с тайнствени капани, поставени да заблудят читателя. Или ще си речеш: „Чувал съм много такива истории“. Ала повярвай ми, чул си само за малък бряг от обвитата в мъгла Ефрат, а истината, като придошлата река, обгърната в тъмна мъгла, в цялата и безпощадност и величие, е скрита в резките по тези плочки.

Първо ще ти разкажа за моя благороден дядо, поета Митанува. Наричам го поет, защото, макар да се издигна до поста главен дворцов писар, той би искал да го запомнят като поет. Докато ми четеше от плочките, изписани на чужди езици, той ми казваше: „Акадски7, лувийски8, хуритски9, арамейски10, не учи тези чужди езици само за да пишеш писма на тях. Дого-

7 Акадският, най-ранно засвидетелстваният семитски език, е език на асирийците и вавилонците от древна Месопотамия. Наименяван е на Акад, един от най-важните градове в района. - Б. пр.

8 Мъртъв индоевропейски език от семейството на хето-лувийските езици. Техните носители обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държави), впоследствие покорени и асимилирани от персите и елините - Б. пр.

9 Езикът на древен народ, появил се в Северна Месопотамия около XXIV в. пр.н.е.; не е свързан със съседните семитски и индоевропейски езици, а е видимо близък до урартийския (език, говорен около хилядолетие по-късно в Североизточен Анадол) и вероятно има много далечна връзка с днешните севернокавказки езици. - Б. пр.

10 Езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Месопотамия около XII в. пр. н.е. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към VII в. пр.н.е. служи като лингва франка на Близкия изток. - Б. пр.

42

ворите, законите и споразуменията не казват нищо на човека. Те защитават само дребнавите интереси на боговете, царете и благородниците. Епосите, легендите и поемите обаче разширяват кръгозора. Какво има зад планините, какво има зад морето, в което се влива Ефрат, как изглеждат дърветата, които растат отвъд долината - те ни учат на всичко това. И най-важното -учат ни, че сме част от света. Учат ни, че орехът с тъмната сянка, чворестото стъбло на лозницата, натежалите житни стръкове, сухите билки, мравката, лазеща по земята, змията в дупката, вълкът в планината, врабчето в небето са наши братя и сестри. Учат ни какви сме ние. Трябва да научиш акадски, за да прочетеш „Епоса за Гилгамеш“ и поемите на шумерския поет Лудингира11, а хуритски, за да прочетеш „Легендата за Гурпа-ранза“. И, разбира се, трябва да прочетеш всички други епоси, легенди и песни. Да научиш наизуст на езика, на който са написани, епосите за Кумарби12, Кешиши и за Доброто и Злото, Легендата за луната, която паднала от слънцето, и Легендата за Телипину13. Иначе няма да разбереш тайната на живота и няма да си по-различен от кафявите магарета, които носят вода от Ефрат от зори до здрач. Ще станеш като баща си Арарас, който посвещава цялото си време на интересите на царя, никога не се смее, никога не плаче и никога не се гневи“.

Аз го слушах и правех каквото ми казва. На петнайсет бях наизустил всички легенди, които ми препоръчваше. Татко не беше доволен, че посвещавам повечето си време на епоси и легенди, но не се намесваше, най-вероятно за да не спори с дядо. Колкото до мен, аз се стараех с всички сили да не го дразня, защото не при-

11 Поет, живял в Месопотамия ок. 2200 г. пр.н.е. До нас са стигнали само три негови поеми. - Б. пр.

12 Божество от хуритския пантеон, помощник на върховния бог Ану. По-късно Кумарби влиза в битка с Ану и го наследява. В битката помежду им Кумарби поглъща детеродните органи на Ану и той го проклина от погълнатото да се роди богът гръмовержец Тешуб, който след време ще го срази. - Б. пр.

13 Хетски бог на плодородието, на умиращата и възраждащата се природа. - Б. пр.

43

тежавах бунтарския дух на дядо. Бях кротък, не обичах кавгите и предпочитах примирието, дори да изисква отстъпки.

Татко ме предупреждаваше, че трябва да се пазим от Асирийската империя, най-могъщата сила в региона - коварно и жестоко царство, което не би се поколебало да избие хиляди с един замах. Не биваше да изпускаме от поглед и урартийците на североизток, защото те жадуваха възможност да ни унищожат. Колкото до фригийците на северозапад, тяхната основна грижа бе да спрат асирийците, които разширяваха пределите на империята си с всеки изминал ден.

Татко не говореше само за политика; обясняваше ми достъпно, но много студено как текстовете следва да се превеждат на нашия език. Освен това при всяка възможност ме водеше в дворцовата библиотека, напомняше ми, че поддържането на библиотеката е едно от основните задължения на главния писар, и внимателно ми обясняваше всичко - от съхраняването на плочките до начина, по който се подреждат. Щом приключеше с обясненията, ме караше да повтарям всичко до последната подробност, за да се увери, че съм го разбрал.

И така, дядо ми Митанува и баща ми Арарас ме учеха на различни неща по различен начин. Изслушвах с интерес татко, но предпочитах уроците, които дядо ми преподаваше в къщата си с изглед към Ефрат.

44

Четвърта глава

Полицейското управление се намираше на висок хълм близо до Ефрат - старинна едноетажна сграда с малка, добре поддържана градина, засенчена от кайсиеви, сливови и черничеви дървета. Около четирите страни на градината се издигаше висока каменна стена, а зданието на управлението се намираше точно в средата. До всеки ъгъл на стената имаше постови, двама войници охраняваха главния вход. Войниците бдяха денем и нощем, в летен зной и в зимен мраз. Войниците и семействата им живееха в двуетажна сграда между реката и полицейското управление. Градината там бе по-поддържана и по-пищна от градината на управлението. Асфалтово шосе, неремонтира-но от последните избори и осеяно с дупки, свързваше града с околните села и минаваше точно край полицейското управление. Използвайки шосето на път за града, местните нито веднъж не бяха виждали участъка без охрана. Ала конфликтите в региона, макар да имаха вече шестнайсетгодишна история, не бяха засегнали особено тази област. Преди пет години кюрдски партизани нападнаха военен конвой, но повечето бяха убити. С изключение на няколкото дребни инцидента по-късно в местността нямаше въоръжени схватки. Покойният хаджи Сетар го отдаваше на плодородието на тукашните земи. Всички жители имаха градини и ниви. Кой би зарязал работата си, за да хване гората? Капитанът смяташе, че причината за сравнителното спокойствие е друга - армията бе отблъснала успешно първоначалните партизански атаки. Затишието обаче не успокояваше капитана, убеден, че бунтовнически отряди продължават да действат в региона. И без да подозира автоматично всички граждани като членове на бунтовнически групировки, знаеше за симпатизантите и помагачите им в града и в околните села. Най-съмнителен му се струваше кланът Генчели - едно от двете най-многобройни семейства в района. Махмут, най-малкият син в семейството, се бе присъединил към бунтовниците в планините. Този факт подклаждаше подозренията на капитана, че

45

големият клан е свързан с подривната организация. Другото голямо семейство от кюрдски произход, приело турската фамилия Тюркоглу - турски син - винаги бе подкрепяло правителството. Честно казано, капитанът не гледаше с добро око и на тях. Мислеше, че кланът Тюркоглу привидно подкрепя правителството заради лесните пари, които получаваше за охраната на селото; променеше ли се балансът на силите, не беше сигурно дали няма да обърнат оръжията си срещу войниците.

Есра забеляза безпокойството на Ешреф още когато екипът и пристигна в региона. През първите дни на разкопките капитанът предложи да изпрати войници да ги пазят, но тя му отказа без никакво колебание.

- Няма да ни нападнат. Ние сме учени - възрази му тогава.

Капитанът я бе изгледал, сякаш е наивно дете, което няма

представа какъв е светът.

- Не ги познаваш. Основната им цел е да създават неприятности. Сеят размирици с всякакви средства. Изобщо не ги интересува хора на науката ли сте, или не.

Есра обаче ги познаваше. Бяха ги нападнали преди две години при разкопките на древния град Милидия край Малатия14. В тъмнината не разбраха колко са нападателите. Само един от тях бе заговорил археологическия екип - Азад. Кльощав, висок мъж с гъста брада и пронизващи очи. Помоли ги за храна на безупречен турски. Докато ръководителят на разкопките Ертем бей се колебаеше какво да отговори, Азад посочи с пушката си колибата, която им служеше за кухня.

- Ако не ни дадете храна, сами ще си вземем.

Ръководителят на разкопките се уплаши, че човек, когото

виждат за пръв път, е толкова добре запознат с лагера им и е наясно къде държат припасите си. Веднага нареди на колегите си да приготвят исканата храна. Докато чакаше, Азад насочи вниманието си към находките на археолозите. Оглеждаше лю-

14 Град в Югоизточна Турция, административен център на вилает Малатия. Съществува от времето на хетите, а през римската епоха там е разположен голям военен гарнизон. - Б. пр.

46

бопитно камъните, изписани с йероглифи, и статуите на богове и богини.

- Толкова ли е важно това? - попита ги.

- Да, много е важно - отвърна Есра. - Разказва ни за живота преди хиляди години. Може да се каже, че откривайки тези артефакти, спасяваме миналото от мрака.

- Хубава професия - промърмори Азад и прехвърли пушката от едната си ръка в другата. Погледна Есра и добави: - Но всъщност от мрака трябва да се спаси настоящето. Не е достатъчно да се спасява миналото, когато днес цял народ живее под тирания и в мрак.

На Есра и се прииска да му отговори, че не е съгласна с него, защото политиката и науката са две различни неща и нещо повече - насилието не води доникъде, но се страхуваше. Мълчанието на Азад и се стори още по-зловещо, когато го гледаше как стои пред нея с пушката, и тя не посмя да продума.

- Ако кажете на жандармерията, ще си платите - предупреди ги Азад, когато взе храната, приготвена от археологическия екип.

После изчезна в мрака с другарите си.

Не съобщиха на жандармерията. Нямаше смисъл да си създават неприятности.

Есра не разказа на Ешреф за този инцидент. Доверяваше се на капитана, но го смяташе за част от тази война и не искаше да му казва, защото според нея бе склонен да свързва всяко произшествие с конфликта в региона.

Всичко това и мина през ума, когато ванът спря пред полицейското управление.

Капитан Ешреф ги чакаше, седнал под старо кайсиево дърво. Покривка на сини и черни квадрати покриваше масата, върху която жужеше обемист радиоприемник. Ешреф стана с усмивка да посрещне посетителите - те вече влизаха през главния вход на управлението. Не носеше кепе и късата му коса откриваше високото му чело. Волевата му брадичка хармони-раше с изпъкналите скули и тъмните очи, а смуглата кожа му придаваше особено мъжествено обаяние.

47

„Колко сладко се усмихва“, помисли си Есра. Беше чула, че и той като нея е разведен и има дъщеря.

Поздравът на Ешреф я накара да се опомни. Докато ги канеше учтиво да седнат до масата, и се стори, че е възвърнал самообладанието си и не изглежда разтревожен както сутринта. Забелязала новото му настроение, Есра попита обнадеждено:

- Заловихте ли вече Шехмуз?

- Още не - отвърна капитанът със сериозно лице. - След като ми се обади, изпратих отряд в дома му, но не го открили там и тръгнали към автогарата. Надяваме се да го намерим там.

Есра слушаше капитана, ядосана от своята припряност. Във възцарилото си мълчание тя си свали шапката и слънчевите очила и ги остави върху масата до жужащия радиоприемник.

- Наистина ли той е убил хаджи Сетар? - попита капитанът.

Думите му прозвучаха скептично, но вместо да му отговори с въпроса „защо“, тя отвърна само:

- Така е казал на Халаф.

Обърна се и погледна към младия готвач, който продължаваше да стои прав.

- Защо не седнеш? - предложи му. - Седни и разкажи на капитана.

- От кое село си? - попита го капитанът, след като отпи глътка от чая си.

- Алагьоз. - Халаф посочи хълм в далечината. - Зад него. На десетина километра оттук.

- Кюрд ли си?

Халаф се смути от въпроса и се поколеба как да отговори. Въпросът се строи странен и на Есра.

- Ще те попитам другояче - добави капитанът. - Говориш ли кюрдски?

Обжареното от слънцето лице на Халаф се разведри.

- Да, капитане. Всички в селото ни говорят кюрдски.

Подозрителното изражение на капитана не се промени.

- Откога познаваш Шехмуз?

48

- Отдавна. Виждам го почти при всяко пътуване от селото до града.

- Той знае ли кюрдски?

- Да, капитане. Повечето хора тук знаят.

- Добре ли го познаваш?

- Не много. Поздравяваме се, това е всичко.

- Щом не сте близки, защо ти е казал, че ще убие хаджи Сетар?

Халаф пребледня, все едно обвиняваха него в престъпление.

- Не знам, капитане. Бяхме във вана, тъкмо потегляхме. Аз седях отзад. Мястото до мен беше празно и Шехмуз седна там. Любезничеше с мен, откакто започнаха разкопките. Видяхме хаджи Сетар пред гаража. Шехмуз изруга. Попитах го защо ругае свещеник и той заобяснява колко е влюбен в Рохин. Не млъкна през целия път до града. Каза, че някой ден ще убие хаджи Сетар.

Капитанът слушаше съсредоточено младия готвач, сякаш се страхуваше да не пропусне дори най-дребния жест, най-недоловимото потрепване на гласа.

- Добре - заключи той. - Благодаря ти за помощта. Изпий си чая. Не си го пипнал, откакто дойде. Изпий го, та момчетата да запишат показанията ти.

- Ммм… капитане - промърмори Халаф, след като отпи от изстиналия си чай. - Шехмуз няма да разбере, че съм го издал, нали?

- И да разбере, какво от това? - попита капитанът, втренчен строго в лицето на Халаф.

- Нищо, капитане - преглътна нервно Халаф. - Но тези хора са като злобни песове. Захапват те по гърба, когато най-малко го очакваш.

Веждите на капитана се извиха подозрително.

- Кои хора имаш предвид?

- Хората на Едноръкия Мемили. Шехмуз е от тяхната глутница.

49

- Едноръкия Мемили продава незаконно антики - уточни Есра. Подразнена как капитанът притиска Халаф, добави: -Нищо чудно да е подстрекател на Шехмуз.

- Възможно е - поклати глава капитанът, погледна с бащинска усмивка Халаф и додаде: - Не бой се. Никой няма да разбере за показанията ти.

Халаф пресуши на една глътка чая и капитанът го отведе в управлението. Останала сама, Есра се вгледа в Ефрат. Беше тук отдавна и бе съзерцавала реката неведнъж, но едва сега откри колко много прилича на Босфора. Все едно се бе върнала хиляди години назад във времето и седнала на някой истанбулски хълм, наблюдаваше Босфора. Тук нямаше стари дървени колиби край брега, бетонни вили, ресторанти, кафенета, асфалтови шосета с върволици автомобили. Просто една синя река течеше между две ивици зелени дървета. А наоколо се намираха цивилизации, създавани и унищожавани, унищожавани и възраждани хилядолетия наред по тази зелена земя.

- Ехо! - изтръгна я от унеса гласът на Ешреф. - Още ли си тук? За какво си се замислила?

- За нищо - отвърна Есра, завърнала се в настоящето. - За миг Ефрат ми заприлича на Босфора.