Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

ОГНЕНАТА ЗВЕЗДА

ПЪРВА КНИГА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПАЗИТЕЛИТЕ'

Някога, много отдавна, в свят отвъд нашия три богини се събрали да приветстват новата си кралица. Дарили я с три звезди: огнената, ледената и бодната, които да разпръскват любов и светлина. Господарката на мрака Нереза обаче направила зла магия - един ден звездите да паднат от небето. 

За да се слеят мракът и светлината и да настъпи краят на света. 

Саша Ригс е талантлива художничка, която превръща кошмарите и виденията си в картини. Тя живее и твори в уединение, далеч от шума на големия град. Виденията й я отвеждат до гръцкия остров Корфу и там тя среща ирланд­ския илюзионист Бран Килиан - харизматичния мъж от сънищата й, предопределен да бъде неин любим. Саша прите­жава и друга необикновена дарба - да долавя чувствата на хората. Тя усеща, че Бран не е този, за когото се представя, но въпреки това се влюбва в него.

На окъпания от слънцето остров Саша и Бран се запознават с археоложката Райли, пътешественика Сойер, майстора на меча Дойл и красивата, но самотна Аника. Те са тръгнали по следите на огнената звезда, която според древната легенда е скрита между земята и морето. Само потомците на богините могат да я намерят и да спасят света...

 

 

 

Трилогия 

ПАЗИТЕЛИТЕ 

Излязла от печат: Огнената звезда 

Очаквайте: Заливът на въздишките 

НОРА 

РОБЪРТС

ОГНЕНАТА

ЗВЕЗДА

Превод от английски Маргарита Дограмаджии

Издателска къща „Хермсс'

ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС" МОЖЕТЕ ДА ПОРЪЧАТЕ С ОТСТЪПКА 

на електронната ни книжарница

www.hermesbooks.com

както и на телефон: [phone] на цената на градски разговор Очакват ви промоции и други изненади!

Nora Roberts

Оригинално заглавие: STARS OF FORTUNE Copyright © 2015 by Nora Roberts All rights reserved. 

© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС", 2016 г. 

Всички права над гази книга са запазени. Текстът или откъси от него, както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя. 

© Маргарита Месроб Дограмаджии, преводач, 2016 г. 

© Мариана Кръстева Станкова, художествено оформление на корицата, 2016 г. 

с/о Литературна агенция „АНТЕЯ РАИТС" - София 

ISBN 978-954-26-1597-2 

На Сара, дъщерята, която бих искала да имам. 

Каквото са мухите за децата, това сме хората за боговете - убиват ни, когато им е скучно, за развлечение. 1  

Видение ли музиката беше? Сънувах ли, или бил съм буден ?2  

Някога, много отдавна, в свят отвъд нашия три богини се събрали да приветстват новата кралица. Мнозина, пътува­ли по суша и небе, през пространството и времето, я били дарили със злато и диаманти, тежка коприна и скъпоценни камъни.

Ала трите богини искали техният подарък да е уникален.

Спрели се на крилат кон, но разбрали, че един от гости­те е долетял с такъв и го е дарил на новата кралица.

Заспорили дали да не я благословят с неземна красота, мъдрост и несравнима грация.

Не можели да я направят безсмъртна, а и от онези, кои­то били такива, знаели, че това е едновременно благословия и проклятие.

Можели обаче да й дадат безсмъртен дар.

 Дар, който ще свети за нея за вечни времена!

Селена застанала със своите сестри на искрящия бял

пясък край мастиленосиньото море и повдигнала лице към нощното небе, към ярката луна.

 Луната е наша - напомнила й Луна. - Не можем да й дадем онова, което сме се врекли да почитаме.

 Звезди! - Арианрод повдигнала ръка с дланта нагоре. Затворила очи и сключила пръсти. И като се усмихнала, отново ги разтворила. В дланта й блестял леден диамант. - Звезди за Егле, сияйната!

 Звезди! - Сега и Селена протегнала напред ръка, разтворила я. Държала огнен диамант. - Звезди за Егле, които да светят като името й!

Луна се присъединила към тях с воден диамант.

 Звезди за Егле, лъчезарната!

 Трябва да има и още нещо. - Селена завъртяла искря­щата звезда в ръката си.

 Пожелание. - Луна пристъпила по-близо до морето и водата обсипала нозете й с хладни целувки. - Пожелание от всяка от нас, което да съпровожда звездата. Моето е: силно и изпълнено с вяра сърце.

 Остър и любознателен ум. - Селена вдигнала високо ледената звезда.

 И неукротим приключенски дух. - Арианрод вдигна­ла и двете си ръце - в едната държала звездата, с другата сочела към луната. - И нека тези звезди греят на небето, докато свят светува!

 Да светят ярко в името на кралицата!

Огнената звезда започнала да се издига към небето, а заедно с нея - ледената и водната.

Докато се извисявали, те се въртели и пръскали светли­на над сушата и морето, притегляни от луната и хладната й бяла сила.

Под тях като безшумна змия преминала сянка.

Нереза се плъзнала по брега към водата - сянка, скри­ваща светлината.

 Събрали сте се без мен, сестри мои.

 Ти не си една от нас! - отсякла Арианрод, от двете й страни застанали Луна и Селена. - Ние сме светлината, а ти си мракът!

 Няма светлина без мрак! - Устните на Нереза се из­вили, но в очите й проблясвал гняв, забелязвали се и на­ченки на лудост. - Когато луната намалява, тъмнината е тази, която я яде. Късче по късче.

 Светлината преобладава. - Луна посочила към звез­дите, които вече се били издигнали високо в небето, оста­вяйки цветни дири след себе си. - А сега е още повече.

 Поднасяте дарове на кралицата, сякаш сте нейни покорни слуги. А тя е само едно безпомощно глуповато момиче. Ние сме тези, които могат да управляват. Които трябва да управляват.

 Ние сме нейни пазителки - напомнила й Селена. - Само наблюдаваме, не управляваме.

 Ние сме богини! Притежаваме и този свят, и остана­лите. Само си помислете за това и какво можем да постиг­нем, ако обединим силите си! Всички ще ни се кланят и ще живеем вечно, млади и красиви.

 Нямаме желание да властваме над простосмъртните, безсмъртните и полубезсмъртните. Такава власт води до кръвопролития, войни и смърт - отхвърлила идеята Ари- анрод. - Подобен стремеж означава да се откажем от кра­сотата на вълшебствата. - Тя отново повдигнала лице към звездите, създадени от нея и сестрите й, които разпръск­вали светлината си.

 Смъртта е неумолима! Ще гледаме как и тази нова кралица живее и умира, също като предишната.

 Тя ще живее седем пъти по сто години! Видях това. И докато живее - продължила Селена, - ще има мир.

 Мир. - Думата излязла със съскане от подигравател­ните устни на Нереза. - Мирът е само скучно временно затишие преди падането на мрака.

 Върни се при сенките си, Нереза! - махнала нехайно с ръка Луна. - Тази вечер е за радост, за светлина, за праз­нуване - не ни се слуша за твоите амбиции и мечти за власт.

 Нощта е моя! - Тя протегнала рязко ръка и една свет­кавица, черна като очите й, прорязала белия пясък и тъм­ното море и се насочила като стрела към летящите звезди. Разкъсала потоците от светлина миг преди звездите да се приютят в една от меките извивки на луната.

За миг звездите потрепнали, а заедно с тях потрепнали и световете отдолу.

 Какво направи! - хвърлила се Селена към нея.

 Само добавих нов дар към вашия, сестрички] Един ден те ще паднат - огнената звезда, ледената и водната ще се изтърколят от небето с цялата си сила и всичките си пожелания и светлината и мракът ще се слеят в едно.

Нереза избухнала в смях и вдигнала високо ръце, сякаш искала да свали звездите от небето.

 А когато те ми паднат в ръчичките, луната ще умре завинаги и мракът ще победи!

 Звездите не са за теб! - Арианрод пристъпила напред, но Нереза метнала в пясъка черна светкавица, която оста­вила тлееща бездна помежду им. Димът се извисил и из­пълнил въздуха с противна миризма.

 Когато се сдобия с тях, този свят ще умре заедно с луната - вие също! И докато изсмуквам силите ви, ще дам воля на други, дълбоко скрити. Крехкият мир, който вие боготворите, ще се превърне в агония, страх и смърт.

Нереза вдигнала ръце през дима, пламнала от желание.

 Собствените ви звезди определиха съдбата ви, както и моята!

 Не си желана тук! - Арианрод метнала синя светка­вица, която изсвистяла като камшик и увила огнен език около глезена на Нереза.

Писъкът й раздрал въздуха, разтърсил земята. Преди Арианрод да успее да върне мрака обратно в бездната, издълбана сега от самата нея, Нереза разперила тънки черни криле и излетяла, разкъсвайки камшика от светлина. Кръвта от глезена й прогорила пясъка и запушила.

 Аз сама определям съдбата си! - извикала тя. - Ще се върна пак, ще взема звездите и световете, които искам. А вие ще познаете смъртта и болката и ще изгубите всич­ки, които обичате!

Крилете се прибрали и тя изчезнала.

 Не може да направи нищо - нито на нас, нито на хо­рата ни - казала Луна.

 Не подценявай силата й и жаждата й за власт. - Се­лена се взряла в тъмния залив, пронизана от ужасна тъга. - Сега ще има смърт и кръвопролития, болка и тъга. Тя остави всичко това след себе си като стигма.

 Няма да й позволим да притежава звездите! Сега ще ги върнем обратно! - извикала Арианрод. - Ще ги унищожим!

 Рискът е твърде голям, зловонната й мощ все още се усеща във въздуха - промърморила Селена.

 Значи, да не предприемаме нищо и да рискуваме всичко? - възмутила се Арианрод. - И да я оставим да превърне този прекрасен дар в нещо тъмно и смъртоносно?

 Не можем да го направим! Няма да го направим! Те гце паднат, нали? - обърнала се Луна към Селена.

 Виждам, че ще паднат и ще оставят ярка следа, но не виждам кога.

 Тогава ние ще решим кога и къде. Това можем да направим. - Луна уловила сестрите си за ръце.

 На друго място, в друго време, но не едновременно.